Световния финал на Соди 2013 – разказ за едно състезание
Сега, след като 5 дневният маратон до, във Франция, и обратно приключи, реших да седна и да напиша какво се случи. Знаехме, че отиваме да караме с най-добрите, но нямаше как да сме подготвени за всичките интересни неща, които ни се случиха. Преживяването бе много ярко и си заслужава да се опише по-подробно и на хартия. Разказът ще е основно от моя гледна точка.
RLS Karting track
Историята започва един ден по-рано, когато с Вел успяхме да намерим време да се разходим до писта RLS – 60км. северно, също лицензирана за състезания на Соди. Целта ни беше да покараме RX250 – моделът, с който ние участваме на финалите. Бяхме карали RX250 само на Конска, но там нямаше сцепление и бе прекалено спънато. Пистата беше до някакво селце, и само отвън в бокса преброих над 35 машини, а вътре /е такъв бокс не бях виждал.../ дори не си направих труда да ги броя. Собствениците бяха невероятно дружелюбни и топли хора, които също така дружелюбно не отбираха една дума на английски. Като научиха, че сме дошли за финала, направо ни дадоха RX250 /имаха точно една/, без да даваме предварителни времена. Но понеже не беше ваден от бокса от доста време, нямаше акумулатор и беше много мило да гледаш как един куп хора сновят нагоре-надолу и звънят телефони, само и само, за да подкарат машината за нас.
Направо на самото каране – в България не сме свикнали на такива завои 
. Пистата беше изключително забавна за каране, с някои толкова дълги криви ,че в първият момент нямаш никаква представа къде да застанеш, газ ли да даваш, по инерция ли да караш.... и съответно нивата на сцепление бяха много по-високи от обичайните тук /примерно Конска или Благоевград/, и за 10 минути усетихме значителна умора. Вел караше по-правилно машината и при нея рядко се чуваше свирене на гуми и почти липсваха приплъзвания, но пък спираше прекалено рано. Аз бях доволен, че свикнах на спирачния път и го оптимизирах /нещо, което тук на Конска няма къде да се случи/. Изобщо понятието „спирачен път“ или „процес“ тук в България почти не съществува по нашите рентал писти. Разбира се има го и момента, че тази писта не беше рентал писта по замисъл, въпреки, че можеше да се карат рентали на нея J
Онборд видео:
Относно финала - състезанието се провежда два дена в 3 дисциплини:
- Спринт категория /където участвахме с Велислава и Георги Маждраков/
- Отборен 12 часов Спринт, за който ще спомена по-нататък /а най-добре и нашият отбор да разкаже какви премеждия е имало / който се провежда през нощта между 2та дена
- Джуниър категория, където Боян и Никол Маждракови участваха.
SWS World FINAL (RKC track)
Четвъртък вечерта пристигнахме за записването на самата писта и първото впечатление, с което останахме, /след като сбъркахме сградата.../, беше че инфраструктурата около трасето е умопомрачителна. Паркингът е голям почти колкото пред някоя Била, а за да се стигне до основната сграда след входа се върви 100 метра. Имаше 40 бокса за отборите, шатри за масажи ,симулатор, огромна шатра за обяд и брифинг, бокс само за пилотите ,които ще стартират, два входа от пистата /към бокс на механици и към питлейна/. Разходихме се пеша по трасето – бяхме я анализирали подробно от наличните онборд кадри в Интернет, но на живо винаги изглежда различно. Направихме план къде какво ще правим на другият ден.
30м след входа входа /горе/
Изглед от основната сграда с тайминга /долу/
http://www.picvalley.net/u/1589/549404505190556158513686512548LnJt7YQSk3UHYpxlqJa.JPG
http://www.picvalley.net/u/1587/8302183185385057121368651296KlNJjP1ZAl1n59l2BWjl.JPG
http://www.picvalley.net/u/2602/151279507791519905213686513235JhXto8nIiGIIeHBVA4C.JPG
http://www.picvalley.net/u/2575/7960042475769097191368651404kteVwUhR0be7HeIeTXdh.JPG
Регламент
По програма ни чакаха 3 тренировки, след което 4 финала. Преди всеки финал имаше квалификационна сесия. Общо 11 сесии, като първите два финала бяха първи ден, вторите два – втори ден. Разделиха пилотите на три групи A,B,C и на квалификациите първите 9 от всяка група се класират за суперфинал /ще го наричам финал 1/, вторите 9 за финал 2 и т.н. Бяхме над 80 човека потвърдили участие. С Георги бяхме в група B, Велислава беше в група А. Машините бяха настроени на 22 к.с., защото 28 „щяло да бъде повечко за някои.“
Финал 1 и 2 носеха коефициент на точките 1, а финал 3 и 4 носеха съответно 1.2 и 1.5
Брифингът продължи до много късно, а на другият ден трябваше да ставаме в 6ч... и бяхме ужасно изморени, но това важеше за всички. През почти цялото време беше облачно и доста хладно.
DAY 1
Първо впечатление – желязна организация. Като нищо може да си изпуснеш тренировката ако се замотаеш с обличането. Имаше точно 5 мин пауза между тренировките на отделните групи. След всяка сесия няколко механика разменяха номерата по машините със скоростта на светлината, така че винаги караш различен карт /и го търсиш по номера измежду всички, носейки 20кг тежести в моя случай, както и на Вел, което беше досадно/. Също така бързо проверяваха дали всичко е наред с машините.
При всяко влизане в бокса за пилоти си оставяхме картоните с номерата, сами си товарихме тежестите по машината и сами я палихме в последствие.
http://www.picvalley.net/u/2506/1789613936192962501113686514900jUWqxdwYtjx3aRcX80m.JPG
http://www.picvalley.net/u/3000/134183425710720734191368651523Rjp5Fvuj0bXwin3Zaphm.JPG
Първа тренировка – този пред мен не успя да запали и нямаше как да тръгна заедно с колоната отпред. Съответно - шаш и паника , всички ни заобикалят като спрели. Бях на 1.8 сек. от топ времето.
1.01.378
Видео:
http://www.youtube.com/watch?v=tK-BWQfL4hw&feature=youtu.be
http://www.sodiwseri...11.pdf?update=5
Втора тренировка - Содито е ужасно тежко и се кара като ТИР – много инертно, бавно реагира на управлението с волана. Дори минималното приплъзване го убива. Това, което не разбирахме е как и защо точките на спиране на другите бяха толкова по-късно от нашите. Не разбирахме и кога, как и кои бурдюри да газим. Намалих разликата на 1.0 сек. Вел също свали времената си, както и Георги.
1.00.573
http://www.sodiwseri...14.pdf?update=8
Трета тренировка – Пистата се стопли, заради което времената се вдигнаха малко. Точно така, с тези гуми когато е по-топло картовете са малко по-бавни. Открих, че не скачам на спирачките достатъчно здраво и видяхме, че бурдюрите отляво при спиране държат много и някои от пилотите ги газиха сериозно в режим на спиране. Повечето вътрешни бурдюри прекалено много разклащаха машината. Имаше 3, които обаче изглежда трябваше да се газят сериозно. Намалих разликата от първия на 0.7 сек, но същото направиха и доста други пилоти.
1.00.574
http://www.sodiwseri...2.pdf?update=11
Разговарях с един от главните организатори, с който си имахме преказка още от записването и той ми даде известно инфо относно спиранията и завиванията по трасето.
http://www.picvalley.net/u/2443/9309955007442125281368651567mGeAeUGBuDj4A5t7mkWa.JPG
Квалификация 1
Опитах част от нещата, за които той ми каза и дадох 1.00.480, което стигна обаче само за 10то място – т.е. първи във финал 2, и 0.04 сек. не стигаха за последната квота за финал 1. Разликата от първия беше 0.8. Бях доволен от карането си и горе-долу знаех къде мога да сваля още малко време. Георги също се класира за финал 2. Велислава караше във финал 3.
http://www.sodiwseri...7.pdf?update=14
Състезание 1
Отзад при Георги е било невероятно оцеляване по трасето, което предполагам ще видим. Вел спечели над 10 позиции в нейния старт, преди да я завъртят.
На мен ми се падна честта да водя колоната и съответно да НЕ ЗНАМ, че тяхната формираща обиколка не е загряваща /сейфти кара караше много бавно и не ми разрешаваше дори да правя зиг заг – това не се вижда на видеото, заради кофти ъгъл/. Нямаше някой пред мен да ме предупреди, че в първият сериозен завой предните гуми ще откажат, заради което изпуснах трима. После успях да си върна едната позиция. Последваха две атаки от страна на четвъртия, които контрирах, но след третата минаха още двама. До края на моето състезание успях да си върна тези две позиции и отново настигнах третия, завършвайки на 0.3 сек от 3тото място и подиума...
НБО – 1.00.329, най-доброто ми за целия уикенд, на 0.353 от първия в състезанието
Видео:
моето - http://www.youtube.com/watch?v=0D9PzPsW1_0&feature=youtu.be
Вел - http://www.youtube.com/watch?v=Ivc-epgFCFc&feature=em-upload_owner
http://www.sodiwseri...1.pdf?update=18
Търсeте номер 62 
http://www.picvalley.net/u/2430/1841682919858429191368651602APmctQcIItBbUtNAswLv.JPG
http://www.picvalley.net/u/2682/131718801020096683041368651625X1rPlhiK2eA4Wk1XYIRG.JPG
http://www.picvalley.net/u/1541/143132888112621610421368651649LOUqjmprao5X8pOLOeI3.JPG
А сега Номер 12
http://www.picvalley.net/u/2749/125394780120251992613686517131V4T25Adt2APpUfWa2wB.JPG
http://www.picvalley.net/u/2758/36391659619261391791368651843dhNUdWSNd7M0O703vfWX.JPG
И номер 2:
ВПЕЧАТЛЕНИЯ:
Навиците, които имаме в България тук не работеха – дори само един пилот да те атакува, времето, което губиш от отместването, за да му направиш място може да е достатъчно още 4ма да те прескочат. Всички карат в стотни и най-страшното нещо е неуспешна атака, при която и 2мата загубите време, или има контра атака. Отчаяни атаки в последния момент тук завършват със загуба на 5-6 позиции при късмет. Средната скорост е всичко.
Квалификация 2
Не бях доволен, нямах чиста обиколка, трафик и грешки.Предвид влошените условия на трасето, 0.9 разлика от първия не трябваше да ме разочарова. Разочарованието се криеше в това, че очаквах да влезна във финал 1 след силната първа квалификация, където не ми стигнаха 0.04, но това не се случи. Бях по-далеч дори – 1.00.992 и 15то място.
http://www.sodiwseri...1.pdf?update=30
Състезание 2
От тук се започна лошата ми серия в състезателни условия – бях в средата на мелето. Постоянно някой ме изпреварваше или аз изпреварвах някой. Не можех да се върна в идеалната линия ,или да направя контра/по-добра линия, защото когато един минеше, зад него имаше 3-4ма залепени. Карат агресивно, подпират се смело, бутат се, изблъскват извън пистата. Един ме избута и после аз него, но не бе достатъчно добре изпълнено и си взе позицията все пак. Това ни изгуби време и други почнаха да ме натискат. Имаше завъртял се и колоната се раздели на две – аз бях от тези, които минаха отвън, през тревата, но за разлика от този пред мен, аз се завъртях и останах много назад. /Пичът ми писа в Youtube :D/ В последствие наваксах 3-4 позиции, + изпреварване в последния завой пред финала, но състезанието ми бе провалено. Георги се справи по-добре в това състезание и завърши някъде пред мен, също печелейки много позиции, но губейки почти толкова. Вел стигна 5та позиция във финал 3, но после попадна в същата ситуация, при която не може да се върне в идеалната линия.
НБО – 1.00.622, на 6 десети от най-бързото.
Видео:
http://www.youtube.com/watch?v=O6Y-KNkyXqw&feature=youtu.be
http://www.sodiwseri...8.pdf?update=25
DAY 2
Бяхме малко потиснати с Вел заради лошият късмет първият ден и имахме по-големи очаквания от втория. Това беше грешка, защото се пропукахме.
Като цяло вторият ден беше по-слънчево и само 1 пилот слезна под една минута. В началото беше хлъзгаво заради нощния дъжд /питайте ендурото какво им е било 12 часа на 4 градуса + дъжд.../.
Вече знаехме кои бурдюри как да ги газим и след внимателно изследване на онборд клипопевете разбрахме, че губим време по две основни причини:
- караме с корекции във волана при излизане от завой – съвсем малки. Трябваше някакси вторият ден да караме с изцяло прав волан и с 0 корекции и това ни беше целта.
- По-дълго време карахме отвътре след епекс на завой, а другите излизаха по широка линия.
Престанах да се опитвам да спирам все по-късно, защото видях, че често с по-ранно спиране излизането ми беше прецизно и им събирах. Това обаче бе проблем в състезателни условия – на един обратен десен винаги можеха да спрат по-късно от мен и да ме атакуват. Това се превърна в първопричина за много от инцидентите. Успяваха едновременно да спрат късно и горе-долу да излезнат. Карането ставаше изтощаващо, имаше значително по-високо странично усилие от това, на което сме свикнали с ренти в България. Освен това минималните движения с волана уморяваха – колкото по-малко се завива с него и се държи в малки градуси на завиване, толкова повече се товареха ръцете. Пъти по-тежко е управлението от разходката на Благоевград. Но това го казвам, само за да опиша усещането, умората беше повече от недоспиванията и едва ли е имала решаваща роля.
Квалификация 3
За първи път слязох наистина доволен от карането. Бях постоянно в трафик и трябваше да изпреварвам пилоти, но никой не изпревари мен. Знаех, че нямам чиста обиколка, но бях доволен от стабилността и бях сигурен как да съм по-бърз.
1.00.992 /същото като квал. 2/ , 9 десети по-назад от първия и 16то място, което пак ме прати в мелето на финал 2
Състезание 3
Това не го записах с камерата и жалко, защото бе пикантно. Разви се по подобен начин като второто – много изпреварвания направих и много хора ме изпревариха. На места по трима се въртяха. Този път избягвах успешно мелетата. Задържах едновременно двама зад мен, въпреки опитите им да ме избутат и явно това ги вбеси, или загубихме много време, но.... някой от по-задните оптимисти ме удари много силно на най-бавния завой. Нямаше как дори да отстъпя навреме, за да не е силен удара – тоя се появи от нищото и после получи наказание, но какво от това... Завъртях се и пак бях последен. Опитах да пусна волана, за да не се завъртя много, но ударът беше прекалено силен. После настигнах един пореден излизащ от тревата, но не успях да го изпреваря веднага, и отзад се появи един абу-дабиец. Последва страхотна битка с него. Със зъби и нокти се борех за едно от последните места.... Явно бе от бързаците, които бяха пострадали по-рано от мен. Абу-дабииците бяха винаги в челото на всяко състезание, а на мокрото на ендурото бяха разцепили. Направи ми впечатление, че знаеше страхотни професионални трикове, с които да ме разклати и да не го накажат. Неща, които в България дори не сме виждали. Направи всичко възможно да мине, аз пък му показах какво знаем ние на тема дефанзивно каране и не му дадох шанс. Никой там не кара по дефанзивна линия - бях единствения, но нямаше вече какво да губя – най-много още една позиция. После го поздравих за якото каране, въпреки побутванията. Той беше видимо изненадан от поздравленията и също така видимо разочарован.
http://www.sodiwseri...4.pdf?update=33
Квалификация 4
Това бе най-доброто ми каране на пистата без да има кой да ме води – завърших на 0.378 от първото време, но това значеше едва 12то място и отново финал 2 J Отново 2 десети недостигаха за суперфинала, но това ми бяха възможностите за момента и това бе най-близко до максимума.
1.00.761
Видео:
http://www.youtube.com/watch?v=0wPBemkiG8M&feature=youtu.be
http://www.sodiwseri...1.pdf?update=37
Състезание 4
Събраха ни за последен кратък инструктаж преди последното състезание с новината, че няма да има предупреждения – а направо наказания /10 сек. или черни флагове за сериозните инциденти/. Това е записано с камерата.
Състезанието тръгна добре в началото – движех се заедно с колоната, изпреварих един-двама, един ме бутна отново на бавния завой, но по-леко и този път навреме се дръпнах, така че само него да пропусна. След това прегорях. Изпуснах 4ма след като подпрях неволно един /това ми коства една позиция, а в последствие още 3.../. На места сам си бях виновен, че не се прибирах веднага зад тях. Реалната ми скорост бе за по-предни позиции и съответно всичките тези бяха на практика по-бавни и тръгнах да наваксвам. На бавния десен започнах изпреварване с по-късно спиране, но същевременно пред мен имаше карт, който беше в битка с друг и бе много бавен и за да не го ударя се завъртях. Побеснях. Нямах намерение да чакам пак цялата колона. В последствие видях на записа, че е могло да се включа без да ги чакам, но ако бях завил веднага от място. Вместо това бях нетърпелив и първо потеглих в лоша посока и после се наврях в една пролука в колоната. Знаех, че рискувам наказание, но вече ми беше все тая дали с наказание ще съм последен, или ще ги чакам. Този пред когото се набутах успя да спре и все пак ме удари леко. После ги настигах и изпреварвах преди последния шикан, където рядко някой изпреварваше и съответно нямаше шанс да не се дръпнат. Все пак получих 10 сек и това ми костваше 3-4 позиции, означаваше 21во място.
Видео:
http://www.youtube.com/watch?v=jVWiQHXKI5Q&feature=youtu.be
http://www.sodiwseri...6.pdf?update=41
ОБОБЩЕНИЕ
48ма позиция в крайното класиране няма как да е задоволителна, след като имах стартови позиции 1, 15, 16, 12 във финал 2 и финални позиции 4, 21, 25, 21 – тоест бях загубил общо 27 места спрямо стартовете си. Но опитът, който събрах в онази среда е безценен и без него няма как пилот да завърши образованието си. С малки изключения, може да се каже, че на 4тата квалификация и финал 70 човека караха в една секунда.... Уникална конкуренция. Често пилоти, които са давали рекордни времена първият ден във финал 1, изпадаха във втори финал втория ден. Например един белгиец Ванбрабант, който беше дал рекордна обиколка първи ден, а на старт 3 стартира пред мен. Затова може да се каже, че нямаше първа и втора класа пилоти. Всичките бяха ужасни машини и ние се борихме мъжки. В началото дори не знаехме как се атакува на тази писта с по-късно спиране или по-ранно завиване, а накрая можехме на почти всеки завой да изпреварим. По-силните резултати първият ден даже говорят, че адаптивността ни е по-висока от средната, но в последствие опитът ни на такива писти, с такива машини и СРЕЩУ такива „машини“ J беше решаващ фактор. Мащабите на трасе, разстояния и метри са нещо напълно непознато. Един пилот бе на 30 метра пред мен преди финалния шикан и след грешка му събрах тези 30 метра точно след шикана, че даже го заобиколих и дори се върнах пред него в линията при спирането за обратния.... Отделно е излишно да споменавам, че за французите и белгийците това е домашно трасе, а много от другите вече го бяха карали.
Имаше го и фактора 20 кг. тежести отляво, чиито ефект нямаше как изцяло да неутрализираме. Машината недозавиваше наляво и презавиваше надясно. /Тук поне скоростта бе по-висока и единствено на бавния десен се получаваше ефекта на подскачане от Благоевград, слава богу само там/. Доколкото можах да компенсирам в левите завои с тяло и/или спирачки, нещата се получиха, но в десните нямаше оправия и просто карах по-бавно. Вел даде супер идеята да не слагаме 2х10кг една до друга, а да редим 1х10, 1х5,2х2,5 от по-вътрешната страна. Главният организатор беше наясно, че балансът на карта се нарушава /дори той обясни това, което аз повтарям от една година, че пилотът седи малко по в ляво, а моторът е вдясно и така картът е балансиран, но с килограмите долу, ниско и в ляво, този баланс се разрушава/. Въпреки това, по негови думи „Up to 20 kg it’s still ok, not too bad”... Излишно е да казвам, че ако не тежиш 80кг. имаш сериозен недостатък в управлението.
Лично според мен, ако психологически бях една идея по-подготвен, 30тото място беше съвсем спокойно постижимо, тъй като чистата ми скорост беше там някъде. Не можах да си дам личния максимум, но пък не сме последни – всеки един пилот, който е зад нас е победен от хора с по-малко опит и знания. Така че, каквото и да сме постигнали, го считам като голям успех. Според мен показахме зъби и имаше и неща, които ние знаем, а те не знаят.
Благодаря за подкрепата на всички, които са участвали с нас по състезания или са имали нещо общо.
П.П.
Малко встрани от всичко това – пилотския прозорец при Соди е минимален. Първите ми 10 минути на непознато трасе с що годе непознати картове бе с време 1.01.378, а най-доброто ми време изобщо, след като трасето е почти уточнено е 1.00.329. Най-бързите времена изобщо пък бяха малко под 1мин. Това означава, че разликата между най-чистата обиколка и туристическо каране е 1 сек, или малко повече. И то на трасе 1200 метра. Чисто пилотски няма как да се измъкне време от машината – прекалено е тежка и стабилна, по-скоро борбата е как да не се опитваш да си бърз. Друг пример - на Конска почти спрях да си наглася каската и в тази обиколка бях точно 1 сек по-бавен от най-бързата ми обиколка.... Всяко рязко движение /т.е. бързо/ се наказва. Това не ми е по вкуса, тъй като няма поле за изява при пилотирането /като модерната Ф1/ – в крайна сметка, каквото и да правиш, няма никакво значение. Това е една от причините за малките разлики – не е само защото пилотите са високо конкурентни, а и защото самият карт не позволява да има големи разлики.
Подготовката преди ендурото:
http://www.picvalley.net/u/2077/9281465538245753441368651887L2UaNWk3FkL8coKEDZgK.JPG
Всички пилоти след първи ден:
http://www.picvalley.net/u/2766/19242419787651679411368651738VW41trjfoMjmSbG8Fu6L.JPG
