Jump to content


Michail

Member Since 21.04.2010
Offline Last Active 02.07.2014, 21:27
-----

Topics I've Started

SWS Grand Final 2014 Le Mans - една гледна точка

19.05.2014, 23:24

SWS World FINAL (Le Mans Circuit International)

Моето участие – 2014г. Льо Ман, Михаил Ангелов

На 9 и 10 май се състоя Световния картинг финал на Соди в Льо Ман. Както бях обещал, тук ще събера всички впечатления, емоции, онборд кадри, анализи и разсъждения, които събрах/ме/ по време на участието си. Част от анализа ще е от чисто пилотска гледна точка. На който му се чете само за четирите състезания може да премине направо на тях – за останалите мога да кажа, че това не е от най-кратките разкази, но си заслужава.
Вълненията тази година бяха много повече от миналата!

Атмосферата на Льо Ман...

По традиция започвам малко по-отдалеч. Преди да стъпим в огромния картинг комплекс посетихме музея на 24те часа на Льо Ман и се потопихме в атмосферата.

DSC01026.jpg
 

DSC01027.jpg
 

DSC01034.jpg
 

DSC01038.jpg
 

DSC01051.jpg
 


 

Нека добавим към нея старт-финалната права на историческото състезание, както и факта, че картинг пистите почти делят обща ограда с трасето от 24те часа. Виждахме „Бугати“ трасето /което е доста къс вариант/ и постоянно минаваха мотори, Поршета, Ферарита, Лотуси... и едно Камаро – то се чуваше през цялото време, всички го познаваха само по звука /свирене на гуми + плътен нисък звук/ и ВСЕКИ път взимаше завоя на дрифт!

DSC01129.jpg
 


Влизайки в картинг пистата – в ляво е старото трасе “Ален Прост”, построено 1978г. Докато се готвех за първа тренировка си поговорих с един доста възрастен механик, който ми разказа, че работи тук от 40 години и е гледал на старата писта състезанията на Ален Прост, Сена, дори помнеше победа на Ярно Трули през 1991г. /!/

IMG_20140508_141807.jpg

Вечерта преди брифинга, точно преди да завали покарахме на “Ален Прост” трасето – разбира се скъсено, като за обикновени ренти. Веднага ми стана много любимо. Имаше комбинация от преливащи един в друг дълги завои + няколко спирания. Не бих казал, че е особено тясно, но на неговия фон новото трасе изглежда много по-голямо и впечатляващо с 1375м. дължина и три сектора, в които се засича време – най-голямото на което съм стъпвал някога.

DSC01059.jpg
 

Две думи за регламента

Състезанието се провежда два дена в 3 дисциплини, ние участвахме в две от тях:

-            Спринт – Евгени Манджалов, Георги Маждраков, Диян Апостолов и аз

-            Junior, където Георги Ванков от Пловдив и Стоян Барбуков от Русе участваха. 

 

  • Имаше видео на живо от пистата + коментар! Видеата и сега са налични сайта на http://www.dailymoti...4-le-mans_sport

  • В Спринта отново бяхме разпределени по групи – този път 4 групи по 20 човека. В тези групи се правеха тренировки и квалификации.

  • Първите 5ма от квалификация се класираха за финал 1 /4 групи по 5 човека – 20/, вторите от 6то до 10то място съответно за финал 2 и т.н.

  • След това за финалите се раздават точки като победителят в финал 2 е на практика 21ви в класирането и аналогично е за следващите /победителят от финал 3 е 41ви/.

  • За финал 1 коефициентът на точките е 1.0, т.е. победа носи 100т., за финал 2 и 3 е 1.25, т.е. победа носи 125т.,а за финал 4 – е 1.5. Имаше 3 квалификации и 4 финала.

  • За последния финал старта се определяше по временно класиране след 3те състезания.

  • Влизахме в бокса докато предишната група още кара, след това си взимахме номера /транспондер/ и тежести /минимума бе 80кг., така че всеки товареше до 20кг в ляво на машината си сам/, нареждахме се до стената на пита граничеща с пистата:

  • Когато другите се прибират и свалят своите тежести и номера от картовете имаме готовност за 4-5 мин. да седнем и да запалим. Тази желязна организация не само че спазваше до минута графика, ами дори успя да избърза с него :D.

  • Тук е момента да отбележа, че за първите 4ма обикновено се вадеха картове от бокса, които бяха със студени двигатели и гуми. По-късно ще стане въпрос за това.

  • DSC01099.jpg
     

 

DAY 1

Тренировка 1 + впечатления 1

Валя цяла нощ и сутринта в 8ч. група А /в която бяха Георги и Евгени/ ги посрещна доста влажно трасе. Моите надежди пак да завали се изпариха заедно с яркото слънце. Аз бях в следващата група и завърших сесията 6ти. Бях изненадан когато Георги ми каза, че до след средата на сесията съм се движел с второ време, докато разучавам пистата, но тъй като почна да изсъхва, това се промени.

Първото впечатление бе, че машината буквално „спираше“ във вътрешната бавна част от трасето и ако там се допусне грешка, са необходими също така буквално 1-2 сек. отново да ускори. Двутактовия двигател е много чувствителен в ниски обороти, една грешка коства много. Накрая разбрахме, че предавките са с 2 зъби по-малки от нормалното /т.е. по-бавно ускорение и повече скорост на правите/ и това бе причината да е много бавна на някои секции. Последствията от това бяха, че грешка в бавната част от пистата можеше да коства 1-2 позиции само за един завой, а грешка преди дълга права, можеше да означава загуба на 20-30+ метра спрямо колоната.

Второто нещо, което ме впечатли, бе че за първи завой картът се засилва доста, а спирането на мокро със сликове може да се окаже смела фантазия или психо трилър – според това колко близо изглеждат оградите. Особено ако се стъпи на идеалната линия, на която имаше много каучук.

Третият интересен момент, бе че нямах никаква предница, т.е. имаше чудовищно недозавиване. Този ефект го редуцирах поне на сухо, след като почнах да слагам 20те килограма тежести максимално напред, както и седалката я местих по-напред.

 Четиримата спринтьори от България:
IMG_20140509_190958.jpg

 

Тренировка 2

Тази тренировка беше два пъти по-дълга, но както в моята група, така и в група А – все още не бе напълно сухо. Т.е. нямаше да имаме опит на сухо трасе преди суха квалификация. Това веднага трябва да ви говори колко реално са ни успешни първите квалификации!  

НБО - 1:08.910

Бях на 1.2 сек. от топ времето, но губех 0.75 сек. /!!!/ спрямо първия само в първи сектор, а той се състоеше само от завой 1 и 2, т.е. губех всичко в първи завой /завой 2 не е толкова приоритетен/. Целта ми беше да си коригирам най-вече първия.

Резултати: http://www.sodiwseri...18.pdf?update=5

 

Квалификация 1

http://www.sodiwseri...1.pdf?update=10

Коригирах първи завой /почти 0.5 сек/, но един италианец свали 4 десети и дръпна пред всички останали с пол позишън и аз пак бях на 1.2 сек от него.

НБО - 1:08.446

Бях бесен, защото бях шести, и изпусках финал 1, точно както и миналата година. И точно както и миналата година щях да стартирам от пол позишън...

 

Състезание 1

DSC01081.jpgLeading_pack_1.jpg
 

 

Задържах се след старта отвътре и излязох първи, но загубих обороти и на втори завой станах 2ри /разбира се не и без леко избутване/. След това направих някои грешки, които ми костваха скорост на старт финалната права и продължих да изоставам. В друг момент бях твърде джентълмен и само защото подпрях един леко, му оставих място. Чак след това разбрах, че бутането е по-скоро правило. В един момент ми направи впечатление, че просто ми дърпаха на правите. Движех се 5ти или и, отпред двама се бориха за позиция и губеха много време. Всеки път като ги приближах при излизане от завой, в края на правата ми дърпаха. Това може да се види много добре между 7:45 мин и 8:10 мин от видеото. Последва необмислена атака от моя страна с невероятно късно спиране, при която подпрях този пред мен и го пуснах да си върне позицията. Разменяхме си позициите и две обиколки преди финала все пак успях да го изпреваря окончателно. На правата обаче машината му имаше повече скорост и той се опита да контрира. Време за защитно каране! :). Първите три атакуващи маневри от негова страна ги парирах успешно и точно на последното спиране преди финала се разсеях и си изпуснах точката на спиране. Съответно три завоя преди финала пропуснах двама (+ един Lequin) и завърших 7ми.

НБО – 1.07.979, на 0.270 от първия. Беше най-доброто ми за деня,

Видео:  
Резултати: http://www.sodiwseri...1.pdf?update=34

 

 

ВПЕЧАТЛЕНИЯ /2/:

  • Пистата имаше дълги криви, с каквито разбира се нямаме опит. Първи завой беше толкова дълъг, че от момента на спиране, завиване, и излизане минаваха повече от 10 сек.

  • Остър ляв завой след права, който до последно имаше с какво да те изненада – класическо място за атака

  • Виражи?! За мен лично това бе най-интересната и трудна част. Имаше 2 обратни завоя с виражи и постоянно преоткривахме топлата вода как се кара на тези места – и на сухо и на мокро :) На видеата те не си личат много. Поговорих си с един от участниците в ендурото. Наблюдавах и най-бързите откъде минават. Тъй като виража задържа машината с по-висока от обичайната скорост, идеалната линия в случая е по-различна от обикновената! Завоят не се обикаля класически като с карт без скорости, а по-дълго време се кара далеч от зоната на епекса /една идея по-отвън/. Всъщност зоната на епекса се пада почти дупка /най-ниската част от виража/, която понякога може да стане причина за загуба на време.  

  • Както и предполагах, машините бяха доста различни, още повече в такива разнообразни условия. Нямаше как тези ротаксови двигатели да работят еднакво в условия както при слънце, така и при силен дъжд.

  • Носех 20 килограма желязо долу ниско в ляво. Това нарушаваше значително баланса на карта. Не съм сигурен дали това може да се неутрализира с тренировки. Усещаше се чудовищно недозавиване най-вече на места като последния лек ляв завой и като цяло по време на дъжд.

     

 

Квалификация 2

Карах по-чисто от първата квалификация. През цялото време ми беше подозрително лесен за управление карта. Когато си видях времето, веднага ми стана ясно, защо картът е лесен – защото е бавен - 1:09.231  и 13то място. Беше 1.3 сек. по-бавно от времето ми в състезанието, въпреки че карах по-добре. Нещо подобно се случи с Георги по-рано и беше сигурно, че машините работят доста различно. Даже си бях махнал камерата, за да спечеля 1 десета от челно съпротивление! :) пък то...

НБО - 1:09.231, на 2.1 сек от първия /!!!/

Резултат: http://www.sodiwseri...7.pdf?update=23

http://s29.postimg.o...0509_140547.jpg

 

Състезание 2 – Финал 3

 

Озовахме се с Диян и Георги заедно на старт и беше вълнуващо – целта беше да караме отборно. Диян тръгна някъде от втора редица, аз бях 9ти, зад мен бе Георги. Веднага след старта на втори завой стана жестоко меле. Един подпря Диян, опитвайки се да мине по някаква безумна вътрешна траектория и се завъртя точно пред мен. Около 30-40 см. не ми стигнаха да го избегна, ударих го, завъртях се и после някой ме отпра силно и двигателят загасна. Някой до мен също спря /мисля, че беше Георги/, но успя да запали. Моят двигател не запали и загубих 25сек. докато един маршал дойде и все пак стартирахме мотора. Състезанието бе провалено, повтаряйки миналогодишния сценарии и завърших 17ти.

НБО - 1:08.137 на 0.562 от топ времето. Не бях твърде недоволен като чиста скорост.

Видео:  http://www.youtube.c...h?v=LVmV71T8Gsg

Резултати: http://www.sodiwseri...9.pdf?update=58


 

  ВПЕЧАТЛЕНИЯ /3/:

  • Имаше една интересна тенденция – подпиранията в задната броня бяха правило. Заради дългата предавка отнемането на газта можеше да коства повече метри, отколкото да подпреш конкурента /да, знам, звучи безумно :D/. Освен това, подпирайки се, те си помагаха да се изпреварват по-бързо. Бързам да уточня, че ако пред вас двама пилоти се борят за позиция, могат да загубят 40 метра преднина буквално за 3 завоя, но веднага след като ги настигнете и вие ще загубите още толкова, ако те не се изпреварят, или вие не ги изпреварите. Заради това подпирането допринасяше първо по-малко време да се губи в изпреварване, второ дава възможност и на подпиращия пилот да се възползва от отворена „вратичка“ и той да мине по-напред.

  • Както и се очакваше, разликите между пилотите бяха 3-4 пъти по-големи от миналогодишния финал. Това беше благодарение на машините с двутактови двигатели. Миналогодишния RX250 модел прощаваше грешки, този тук – не. Освен това с RX250 не може да се спечели много с подпирания, защото има по-добро ускорение в ниските обороти.

  • Легендите говорят, че картингът бил безконтактен спорт... Има ли ролбари около колелата, другите използват всякакви техники за разклащане на опонента. Отново – както и преди година, те умело ги ползваха. Разбира се, британците караха далеч по-чисто от италианците и дубайците например. Нашата задача беше да се отървем някакси без контузии. Наказания разбира се имаше, защото има една тънка граница на простими маневри, която е трудно да се спазва.


 


 

DAY 2

Тук е момента да кажа едно голямо благодаря на всички молебени, които сте пращали за дъжд! Вторият ден пистата не можа да изсъхне от дъждовете примесени с жестоки студени пориви, така че вълнението се издигна на едно друго ниво. Това беше дългоочаквания момент, който направо ми оправи настроението. Световен финал в Льо Ман, на наводнено трасе с двутактови двигатели и сликове!

 

Квалификация 3

Специално си носех екип за мокро :). Подходих към квалификацията с огромно удоволствие, и имахме време само за 3-4 „бързи“ обиколки. На излизане от пита точно заваля много силно и само за една обиколка буквално заобиколих 6ма (не че ги виждах през визьора). Доста от пилотите не знаеха какво точно да правят на мокро (а пък аз не ги виждах ясно) - например това ,че идеалната линия се избягва, тъй като е изключително хлъзгава. Вече виждах чиста писта след още 2 пилота и възможност за чиста бърза обиколка. Всички мечти се сгромолясаха, някой ме удари отзад и ме изпрати на дълъг пикник на поляната, и то точно на един наклон надолу, та едва успях да се върна на трасето. В този момент си казах „добре, поне сега ще имам чиста писта“. Това бяха фантазии – имах една обиколка, в която да си изчистя мотора, гумите, да се концентрирам и веднага след това пак настигнах групичка от туристи. Изобщо нямах бърза обиколка. Можех спокойно да съм няколко секунди по-бърз. И бях 6ти :) Отново пропуснах финал 1. Леко изнервяща ситуация.

НБО - 1:31.114, 5.3 сек. от първия - британеца /Марк/, с когото щяхме да спорим за подиума на последното състезание. Любопитното е, че може да го видите на видеото в самото начало, когато излизаме от бокса – пилота с мръсно жълтия екип и синята каска, с когото заедно си пробиваме път през колоната. Караме един зад друг в до момента, в който ме удрят. Без този удар, стартирах в челото на супер финала...

Видео: http://www.youtube.c...h?v=dZoKGSE-AMk

Резултати: http://www.sodiwseri...6.pdf?update=36


 

Състезание 3 – Финал 2

Старт от втора редица /ех, поне не е пол позишън/. Послушах съвета на някои хора да остана отвътре при старта, за да не ме изхвърлят лесно, но допуснах друга грешка – останах твърде много отвътре. Пилотите отдясно при спирането минаха още по-вдясно, аз не можах да отреагирам, защото вече спирах във вътрешната хлъзгава линия. Подпрях някого в задната ос, завъртайки го неволно. Той се опита да ме халоса с ръка :D Докато го заобиколя загубих към 15 позиции. До края на първата обиколка възстанових 4 от тях. Още тогава обаче, /на правата на между 4:45 и 4:50 мин./ усетих, че нещо не е наред с двигателя. При всяко минаване през старт-финалната права губех по 20метра от предните. Въпреки това успях още 4 позиции да наваксам, но започнах да се чудя - какво става ?! Вече губех сериозно мощност. След 8:30 мин. можете да видите Евгени пред мен с бялата каска участващ буквално в задръстване по пистата. Между 9:20 и 9:40 ще видите един от най-забавните Камикадзета /италиански/ по пистата в пълен блясък /или по-точно пълна орбита/ Има го поне 4 пъти в кадър от камерата на Евгени! Go check it! Готвех се за атака срещу Евгени, но загубата на мощност стана критична и на старт-финала губех по 30+ метра. От там нататък изпреварих само гъбари /когато някой се завърти/го завъртят и отиде в поляната някои му викаме, че отива за гъби/. Завърших 9ти. Възможно е двигателят да е прегрял, тъй като капакът на радиатора го оставих свален /заради дъжда/. Това е разбира се е предположение, но го считам като недоглеждане с големи последствия.

НБО – 1:27.014, 2.6 сек. от първия

Видео: http://www.youtube.c...h?v=kqMng8rgw8A

Резултати: http://www.sodiwseri...2.pdf?update=86

 

Старта за последното състезание се определи по събраните точки. Логично бе да се очаква да стартирам някъде във финал 2 след 2 класирания на 7мо и 9то място в него, но иронията надскочи себе си – една точка не ми стигна за финал 2 и бях на пол позишън във финал 3 :) Същото неприятна изненада бе и за Георги. Същевременно други пилоти с класирания по-назад пък стартираха по-напред за 4тото състезание. Точковата система позволява немислими обрати.


 


 

Състезание 4 – Финал 3

Най-големия екшън се случи тук. На старта студеният двигател изобщо не мога да ускори и освен, че 9 пилота ме заобиколиха, получих силен удар отзад, който замалко да ме извади от строя. Оцелях на пистата и започнах да си връщам позициите. Някои пилоти отзад ми помагаха, като ме подпираха на ключови места /както стана ясно, това може да се прави и съвсем целенасочено/. Отново Марк /британеца/ бе около мен. Още във втората обиколка настигнах 3тия и го подпрях неволно – между 5:55 и 6:05 мин. Това костваше време. Бе ужасно бавен и пак го атакувах в същата обиколка – този път отвън. Стъпих на бурдюра за последния завой преди финалната права и се подхлъзнах. Това ми костваше 15-20 метра и загубих една позиция. В следващите обиколки отново бях блокиран от изключително бавни пилоти пред мен, които не успях да атакувам лесно. На места имаше пространство за атака отвътре на завой, но бях предпазлив /по-хлъзгаво е там/. В крайна сметка се добрах до третото място, последваха контра атаки и една цяла обиколка карахме гума до гума. Заради изгубеното време Марк се появи отнякъде и ми открадна позицията. Някой отпред излетя, аз пък изпреварих британеца и пак станах трети. В този момент сам изпуснах точката на спиране за втори завой и стъпих в калта /Мисля че до този момент бях свикнал да има някой пред мен/. Марк се възползва чудесно, аз се изнервих. Започнах да го преследвам на 20тина метра – още някой отпред излетя и знаех, че съм 4ти. След няколко обиколки Марк допусна грешка, аз го настигнах и на 17:30мин избързах с атаката – бе твърде рано. Пропуснах шанса си за утешителен „супник“ /купа/.

НБО – 1:24.431. - 4то време в сесията като имаше 2ма в средата на колоната със секунда по-добро време

Видео онборд:

Видео на живо от пистата: http://www.dailymoti...4-le-mans_sport

Резултати: http://www.sodiwseri....pdf?update=102


 


 

ОБОБЩЕНИЕ

Бих си повторил думите от преди година, че представянето не е задоволително. 41ви в крайното класиране след две квалификации на границата на супер финалите. Всичко лошо, което можеше да се случи, се случи. Миналата година загубих 27 места спрямо стартовете си, а тази – 23. Освен това когато три пъти стартираш от подиум, няма и начин да спечелиш позиции, можеш само да задържиш подиумите. Имаше начин да се прибера с 3 купи, но не се получи. Е, нямах нито едно наказание, нито предупреждение. Доволен съм от скоростта, доволен съм от страхотното преживяване, от безбройните битки, дъжда. Но всеки пилот, когото го преследва поредица от лош късмет в комбинация с негови пропуски се замисля какво трябва да промени, за да е по-силен в бъдеще. Има и нещо вярно в това, че каквото и да правим, без да участваме редовно на такива мероприятия, ще сме си вечните неподготвени за тези ситуации, разчитащи най-вече на бързата си адаптивност и късмет. /Българите сме доста адаптивни и при непознати условия първоначално сме доста конкурентни/. Късмета – не се усеща, когато го имаш и два пъти повече се усеща, когато липсва. Имаше и други „късметлии“ - както и на миналия световен финал се случваше топ пилоти да се озоват 40 места назад на старта, нещо може би обичайно при толкова неизвестни. Затова пък Евгени се класира 18ти, а с него се готвихме заедно и само за 18 месеца обучение в картинг училището постигна изключителен резултат. За мен бе удоволствие работата както с него, така и с всички, с които сме тренирали.


Благодаря за подкрепата на всички вас, които се вълнуваха и споделиха начинанието, всички които са участвали с нас по състезания или са имали нещо общо.

IMG_20140510_193017.jpg

Старт-финалната права от Льо-Манското трасе, над която беше вечерята след финала